2020 г. определено беше най-необичайната година! Някои казват, че е „луда“, „шантава“, че с нея започва „новото нормално“. Аз се опитвам да я приема такава, каквато е и да ѝ благодаря за всички пътувания, които имаха шанса да ми се случат. Споделям с вас няколко красиви места, които открих и които се превърнаха в мои любими за 2020 г. Пожелавам ви да сте здрави и да ги откриете и вие!
Тракийско светилище „Пиростията“
„Пиростия“ – така са кръстили тракийското светилище край село Турия местните хора. Очевидно на някой му е заприличало на онази трикрака поставка, която се слагала в огнището, а върху нея – съдовете за готвене. Скалното образувание представлява три огромни камъка, върху които, като на магия, се крепи четвърти. Те образуват ниша, през която може да премине човек. В камъка, който се намира на върха, има издълбана дупка. Кой и защо я е направил, не се знае. Тя обаче събира дъждовна вода и според легендите никога не пресъхва. Водата е лековита. Местните разказват, че който пие от нея – оздравява. Целия пътепис за „Пиростията“ можете да прочетете тук.
Долмен „Плочата“
Протодолмен „Плочата“ се намира на 15-ина метра под връх Плочата над с. Златосел. Малко мъчно се намира селото, защото на доста места липсват табели. Пътеката минава покрай гроба на Велко Кръстев, съратник на Хаджи Димитър, по-известен като Велков гроб. Пътят до „Плочата“ е като приказка – китни, гъсти гори, разноцветни насекоми, тънки като златни нишки слънчеви лъчи и никакви хора. От гледката, която се открива от него, ще ви увиснат ченетата! Пейзажът наоколо напомня на скален град на гиганти. Има различни хипотези за какво се е използвала тази огромна каменна конструкция. Дали е била аристократична гробница, храм за почит към Слънцето или праисторически култ към камъка, който е така характерен за Тракия? За мен „Плочата“ е като място на края на света. Целия пътепис за „Плочата“ прочетете тук.
Село Свежен
Една от най-любимите ми дестинации за тази година си остава средногорското село Свежен! Скрито в гънките на планината, то пази спомена за велики българи. Къщите му са изваяни от майсторски ръце, а зад прозорците им се спотаява миналото. Легендата разказва, че някогашното село Аджар (старото име на Свежен) е основано от болярски родове. Някога тук е кипял живот, имало е книжовна школа, местните отглеждали най-ароматната роза – белия гюл и търгували в Цариград. Така селото се разраснало до 1200 къщи! В Свежен е издигнато първото селско читалище в страната, през 1868 г.! Най-старата къща пък е родният дом на самия полковник Владимир Серафимов – „освободителят на Родопите“! За тези и други славни истории вижте пътеписа за село Свежен тук.
Скален комплекс „Чит кая“
Чия кая е скално-култов комплекс над село Лисиците, до което се стига по най-дългия въжен мост в България над яз. Студен кладенец. Горе, на светилището, можете да видите скали във формата на животни, скални пирамиди и издълбани трапецовидни ниши, често срещани из Източните Родопи. Чит кая е едно от най-магнетичните места, които съм посещавала и определено е сред любимите ми, не само за 2020 г., а въобще! За първи път кракът ми стъпи тук през лятото на 2017 г., докато пишех книгата „Мистични разходки из България“. От светилището се разкрива впечатляваща гледка – сливането на реките Върбица и Арда. Има нещо толкова магично във въздуха, че е трудно да се опише с думи. Все пак се опитах. Резултатът можете да видите тук.
Екопътека „Бяла река“
Дървени мостчета, а под тях буйна река. Отвесни скали, богата растителност, стръмни изкачвания и още по-стръмни спускания, това е екопътека „Бяла река“. Тя се намира в Национален парк „Централен Балкан“ и макар времето за изминаването ѝ да е само около 2 часа, на мен ми се сториха като миг! Гледките са пленителни и след всеки завой изниква нещо ново, което искаш да заснемеш или просто да запазиш в паметта си. Реката пее своята си песен и е спътник през целия маршрут. Понякога е съвсем близо, друг пък я гледам отвисоко, как се спуска между скалите. Целия разказ за изминаването на екопътека „Бяла река“ можете да прочетете тук.
Връх Саръяр (Жълти бряг)
През лятото се изкачихме до връх Саръяр (1485 м.) в Стара планина. Другите имена, с които е известен, са Жълти бряг и Прахачка. Любопитно е, че след Освобождението на България, на южната страна на върха е създадена митница. Тя е служила като пропусквателен пункт между Княжество България и Източна Румелия. Още по-любопитното е, че Петър Дънов определя върха като второто най-силното енергийно място в България след Седемте рилски езера. Последователите на неговото учение и до днес се събират там. На върха с камъни е изписано „Бог е любов“! Пътешествието ни бе осеяно с билки, гледки и спиращи дъха емоции. Вижте целия пътепис за връх Жълти бряг тук.
Тюленово
В началото на август си направихме една обиколка по Северното Черноморие – Дуранкулак, Крапец, Шабла, Камен бряг, Калиакра, Балчик, но най-много ме докосна магията на Тюленото. Скалните брегове; огромната арка, издигаща се над пенещите се морски вълни; пещерите; легендите за тюлена монах, обитавал Черно море, всичко това придава още по-загадъчен ореол на мястото. Скала „Самотника“ пък е любима за екстремните катерачи и хората със свободен дух. Тюленово е магнетизъм, безвремие и една романтична морска приказка, затова се превърна в любимата ми морска дестинация за 2020 г. Повече за нея вижте в пътеписа „Тюленово – история за пещери, пирати и тюлени“.
Село Гела
И от морето рязко завиваме към планината и то не коя да е планина, а Родопите! Била съм в прегръдките ѝ много пъти, но тази година за първи път стъпих в Гела… и сърцето ми остана там. Още се разхожда по надиплените склонове, подскача по боровете, дири древни легенди за Орфей, тракийски мистерии, звучни гайди и звездно небе. Природата тук е като човешката душа – необятна! Тя разплаква от умиление, кара сърцето да подскача и да се вълнува от изгрева на първия слънчев лъч до трепването на всяка малка звездичка в небосклона. В Гела има много какво да се види и да се почувства. Повече за това вълшебно село вижте в пътеписите: „Село Гела и гледките, които не мога да забравя“ и „Село Гела – енергийният център на Родопите и мистериите на планината„!
Дяволската екопътека
Край село Борино се намира най-екстремната екопътека в Родопите – Дяволската! Тя беше и най-вълнуващото ни пътешествие през годината. Успешно преминахме малкия кръг, който включва: Дяволския мост, скритите водопади, заслонът с гледка към „Орлово око“, дървото на Орфей, „Танцът на меданите“ и много стръмни дървени мостчета със спиращи дъха гледки! Благодарна съм за всяка стъпка, която извървяхме и за всеки момент, в който сърцето ми прескочи някой друг удар. Може би не е случайно, че именно пътеписът за Дяволската екопътека е най-четеният в блога за 2020 г. Можете да го видите тук.
Язовир Въча
За мен това е най-красивият и впечатляващ български язовир. Неговата язовирна стена е най-високата на Балканите – цели 144,5 м. Симбиозата между вода, планински извивки и зелени борове ме хипнотизира. Изкачихме се по екопътека „Чилингира“, започваща от едноименния комплекс по пътя Кричим- Девин, за да се насладим на всяка гледка. Около язовира има много места за настаняване и хапване, освен това можете да си наемете лодка или каяк. Със сигурност ще се върнем отново, за да прекараме повече време на яз. Въча! За него и други интересни места, които посетихме в Родопите, вижте статията „5 есенни дестинации, които посетих в Западни Родопи (за 2 дни)“.
Скален феномен „Богородична стъпка“
Само на 14 км от Стара Загора открихме едно спокойно и необичайно тихо място – скалният феномен „Богородична стъпка“. Мястото е познато още от древността. Почитано е от траките и на него са се извършвали сакрални ритуали. След приемането на християнството, на скалата започва да се отдава почит на Божията майка. На една от скалите има отпечатък във формата на стъпало, много по-голямо от това на обикновен човек. Интересното е, че Богородичната стъпка винаги е пълна с вода, дори и през най-големите летни жеги. Вярва се, че водата е лековита. На мястото има издигнат миниатюрен параклис, а съвсем близо до него се намира и част от загадъчен саркофаг. Повече за това необикновено място, вижте в пътеписа за Богородична стъпка.
Винишки камък
Над Мъглижкия манастир се намира местността Винишки камък. Посетихме я през един шантав есенен ден, в който слънцето печеше, вятърът режеше, а в гората имаше цъфнали цветя. Разходката до Винишки камък е кратка, но пък можете да дойдете по един път, а след това да се върнете по друг, за да видите различните лица на планината. На една от скалите в местността има вкопана икона на Света Троица, а на върха ѝ – метален кръст и веещ се български трибагреник! Още за Винишни камък разберете в моя пътепис.
Поморие
На пръв поглед Поморие може и да не изглежда много интересна дестинация, особено през есента, но ноемврийското ми пътешествие опровергава това твърдение! В Поморие определено има какво да се види, като се започне от манастира „Свети Георги“, крайбрежната алея и кея, Яворовите скали, гръцката църква, която е най-старата по родното Черноморие, старите поморийски къщи, Музея на солта, Поморийското езеро. А знаете ли, че в Поморие можете да се отдадете на лечебната сила на водата и по-специално солената минерална вода! Градът ще ви очарова със скритите си съкровища, дори и извън сезона. Вижте какво открих в Поморие.
Благодаря ви, че четете Пътеписаници и подкрепяте това, което правя! Пожелавам ви да бъдете здрави и през новата 2021 година да посетите местата, за които мечтаете! 🙂
Пътеписаници 